This page is not translated!
22.02.2015
В DiVIno прочетохме за Вас следното: Открити през 2010 г. сред останките от кораб в Балтийско море, 163 бутилки шампанско са прекарали 170 години под водата.
Те са съхранявани при постоянна ниска температура и при пълна тъмнина, на дълбочина от 50 м. Френски учени опитали и анализирали три от пенливите вина Veuve Clicquot-Ponsardin, които за тяхна изненада се оказали впечатляващо добре запазени. Енолозите, дегустирали .шампанските ги описват като „вина с много свежест, цветисти или плодови нотки”. При отварянето на бутилките се долавяли животински нотки. След престой в чашата, ароматите омеквали и започвали да разкриват нюанси на препечено, подправки и кожа, с цветисти и плодови нотки. „Изненадани бяхме от констатацията, че шампанското, което дегустирахме, е отлично запазено, както по отношение на химическия състав, така и по отношение на ароматите”, споделя Филип Жанде, професор по хранителна биохимия в Университета в Реймс. Ако се съди по тапата, повечето бутилки са Veuve Clicquot-Ponsardin, Heidsieck и Juglar.
По отношение на алкохолното съдържание, откритото шампанско било с 3 три градуса по-ниско – 9,5° вместо днешните 12,5°. Това може да се обясни до известна степен с по-студения климат през 19 век. Интересното е, че анализираното шампанско съдържало 150 г. захар на литър. Експертите предполагат, че бутилките са били предназначени за германския пазар.
Те са съхранявани при постоянна ниска температура и при пълна тъмнина, на дълбочина от 50 м. Френски учени опитали и анализирали три от пенливите вина Veuve Clicquot-Ponsardin, които за тяхна изненада се оказали впечатляващо добре запазени. Енолозите, дегустирали .шампанските ги описват като „вина с много свежест, цветисти или плодови нотки”. При отварянето на бутилките се долавяли животински нотки. След престой в чашата, ароматите омеквали и започвали да разкриват нюанси на препечено, подправки и кожа, с цветисти и плодови нотки. „Изненадани бяхме от констатацията, че шампанското, което дегустирахме, е отлично запазено, както по отношение на химическия състав, така и по отношение на ароматите”, споделя Филип Жанде, професор по хранителна биохимия в Университета в Реймс. Ако се съди по тапата, повечето бутилки са Veuve Clicquot-Ponsardin, Heidsieck и Juglar.
По отношение на алкохолното съдържание, откритото шампанско било с 3 три градуса по-ниско – 9,5° вместо днешните 12,5°. Това може да се обясни до известна степен с по-студения климат през 19 век. Интересното е, че анализираното шампанско съдържало 150 г. захар на литър. Експертите предполагат, че бутилките са били предназначени за германския пазар.
